ПРИПЍВА МИ СЕ несв.; припѝе ми се, мин. св. припѝ ми се, св., непрех. Обзема ме желание да пия, започва да ми се пие; допива ми се. — В зимника за вино ли отиваш? — Защо питаш? Да не ти се е припило и на тебе прясно вино? К. Петканов, ОБ, 241. Комуто се припие вода, отива на уличната чешма. М. Вълев, ПСС, 55. Васко стана .. и видя оногова, с пергелите. Беше се подпрял на стената и държеше в ръцете си шише с ракия. Изведнъж и на него му се припи. Кл. Цачев, В, 23. Нединото милно внуче най-малкото, / припи му се студна йода [вода]. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 5.